Общо показвания

вторник, 30 май 2017 г.

Коледен пост :)


Здравейте,четящи хора!
Това е сигурно е сто хилядният пост който започвам и вече дълбоко се съмнявам да успея да стигна някога да заветният край.Най-тежкото е,че всеки път запаметявам,но когато се завърна към дописването след седмица или две,вече съм в коренно различно настроение и написаното не ми се връзва много-много и започвам почти отначало.Не мога да повярвам,че толкова време ми отне да се докопам до малко свободно време,за да седна и споделя какво ново се случва в моят книжен живот.Сега с умиление си спомням за първите седмици след като се роди дъщеря ми и как кротичко си спинкаше,а мама успяваше все пак между всички задължения да излапа някоя и друга книга с корицата (или крайчето на калъфа на Киндъла)...както дойде,че даже и ревю да скалъпя криво-ляво.Но тогава и ергономичната раница ми беше голямо спасение.Тя се сгушваше вътре и сладко сладко си похъркваше на уютничко.Както забелязвате,когато отворите моето местенце последните месеци (ако е останал изобщо някой,който все още го прави след това мое трайно отсъствие) от тук излитат молци.
Та сега вече единадесет месечна,малката е истински пълзяща фурия,дремваща за около 30 минутки да не би да изпусне нещо интересно и изискваща вниманието ми на 100%.За дълго време единственото ми четиво бяха детски книжки и приказки с всякакви издаващи звуци,добавени мелодии и места за допир с различна повърхност.
Затова представете си лудото щастие и удовлетворение в края на деня между 20:30 и 22:00 часа,когато детето е приспано,мъжът нахранен,къщата къде изчистена къде не и идва моят ред.Разбира се,почти винаги предпочитам да прекарам времето с книга.Че как иначе?Толкова да ми липсва едно например пет часово непрекъснато четене.Златен маратон!Но ето защо сега повече от всякога не правя компромиси с изборът ми на книги.Тъпо начало,леко скучновати герои?Да чакам за да дам шанс...мммм НЕ.Нямам време за подобни глезотии.Или ме грабва или следващата.

Та затова реших сега да ви препоръчвам първите две книги от трилогията на Симона Арнщед.Не,че третата не е добра,просто още не съм стигнала до нея.И да,наистина съм я чела около Коледа,както виждате и от снимките,но чак сега успявам да ви кажа за нея.
Моята половинка ми е обърнал внимание с почуда как разбира кога чета нещо много интересно и не трябва да ме закача.Под негово наблюдение се констатира,че главата ми се мести буквално заедно с думите по редовете и не спира да се изумява как не ме заболява вратът така :) Та мятах си аз главата наляво и надясно,поглъщайки страстните моменти между Наталия и Дейвид Хамар и си умирах от кеф.

Искам да подчертая,че не си падам по всички любовни романи.Грам не обичам груби и просташки описания на това как двама герои правят любов,секс или каквато и да е интимност.Направо може да ме заболи главата понякога от тъпотията на някои автори,които успяват да опропастят ситуацията.
Но тук,охооо,тук беше толкова готино!!!С чувство,страст и желание!Ето на това викам аз спиращ дъха роман.

Да те накара да се изчервиш,но да продължаваш да четеш.

Последно време съм влюбена в шведската литература и начина по който ми действа.И не,не говоря за криминалните им романи,въпреки че те първи достигнаха до мен.Дори не става на въпрос за уникалният Фредрик Бакман или Юнас Юнасон.Оригинален,свеж и различен,стилът на Симона Арнщед ми дойде като глътка въздух.Наистина и двете книги са далеч от клишето за романтична история и това ме накара още повече да харесам героите и сюжета 🤗.Ако искате нещо различно,интересно и надминаващо очакванията,то според мен се гмуркайте в шведската аристокрация без да му мислите много.Ще останете приятно изненадани 📖📖

Имам навика когато си харесам много някоя книга да се разравям малко по-обстойно за автора.Така например последно се бях зарибила страшно много по Сара Дж. Маас,която има дадени и няколко интервюта за влогъри ю тюбъри и не можех да спра да гледам.Толкова забавна !Паднах си от смях с нея.Много симпатична и приятна.Абе 100% готина мацка.
Тук също не направих изключение и попаднах на сайта на авторката чрез Goodreads.Тя и нейното семейство имат интересна история,която може да прочетете ТУК.
Повече за двете книги може да надникнете в Goodreads:
Само една нощ
Само една тайна

И двете книги ми бяха предоставени с любезното съдействие на издателство Егмонт за честно мнение и ревю.Много съм им благодарна,понеже те ми препоръчаха и двете заглавия.Голямо попадение!

Препрочитам написаното до тук и си мисля колко ми беше залипсвало да съм в моят свят,но не мисля,че скоро ще успея отново да седна и да напиша толкова думи накуп.Затова ще се възползвам докрай и ще ви препоръчам още няколко заглавия,които ми грабнаха вниманието и в последствие страшно много ми харесаха.Както споменах и по-горе,вече нямам време за компромиси,което всъщност се оказа хубаво нещо.

Може би най-голямата изненада за тази година беше "Пасажер"от Александра Бракен.Преди време бях започнала първа книга от друга нейна поредица и въпреки страхотните мнения на хората в Goodreads и на българските блогъри,които следя,историята изобщо не ме грабна и останах разочарована.Мисля,че книгата се казваше "Тъмна дарба".Прекалено мрачна и подтискаща ми дойде (ехоо,ако не съм се сетила от заглавието си е мой проблем).Нещо не ми допадна да съм в главата на героинята.Ако трябва да съм честна,когато започнах "Пасажер",изобщо не осъзнах коя всъщност е авторката и слава богу,защото книгата е толкова готина,а аз щях да я изпусна заради предишният ми неприятен опит.
То не бяха пирати,то не беше пътуване във времето,готини герои,увлекателен сюжет и изобщо всичко,което аз лино искам от една хубава история беше налице.Много приключения изживяха героите,че и аз с тях :)
Може би и факта,че гледахме наскоро "Карибски пирати:Отмъщението на Салазар" на киното също ме беше настроило на такава вълна.Това е най-добрият филм за мен от поредицата.Не знам дали защото е първият от тях който гледам на IMAX или наистина са се постарали с история и ефекти,но най-ми хареса.
 Затова препоръчвам горещо и очаквам следващата част с нетърпение.
Повече за книгата ТУК


А сега в другата крайност."Градината на пеперудите"ме плени с корица,хора! (Живко Петров)!Страшна!Понеже аз обичам историите за Ханибал Лектър,а книгата на Дот Хъчисън ми напомни по един мрачен начин за тях,веднага я налазих и до края не можах да я пусна.
Осъзнавате ли какво означава за мен това?!?Детето ми се буди в 5 сутринта готова за нови подвизи,а аз си позволих да стоя до малките часове с тази красота.На сутринта се чудих с какъв акъл четох вместо да спя,но нямах
избор.А и трябваше да разбера какво ще се случи.Аз не съм като майка ми.Тя например ако много  иска да знае какво ще се случи и не издържа,защото е примерно два часа вечерта а тя е на работа на другия ден,хооооп отваря поседните страници,прочита ги и след това спокойна и доволна се завръща там,до където е стигнала дочитайки си главата.След това разбира се  оставя книгата на една страна и заспива сладко-сладко сънувайки блажени сънища.Еми да,нали вече знае кой е убиецът.За какво да си създава стрес.Това направо ме съсипва.Аз живея за края.И ако някой,който е чел книгата преди мен дори само леко ми загатне какво ще се сучи се сърдя като малко дете.Та този мрачен роман е достоен за моята класация на наистина добрите истории.А
и после прочетох,че е финалист в надпреварата на Goodreads за най-добра книга на 2016г. в категория "Хорър".Ами има защо бих казала аз.
Повече за книгата ТУК

Моето откритие сред криминалните романи стил Агата Кристи пък беше поредицата на Луиз Пени за детектив Арман Гамаш.Разбира се тя е изключително известна и както се вика хората са открили отдавна топлата вода,но аз разбрах за тях на скоро и останах очарована.Имаше нещо толкова ретро мило и стоплящо в тези три книги ,защото нали аз ги прочетох и трите една след друга.Имах късмет,че бяха излезли на български и можех да потъна изцяло в света на Трите бора-малкото селце,където се случват трагедиите,изискващи вниманието на детектива.Тези книги просто трябва да се четат през зимата,хора.Много уютни и интересни.Ако харесвате този стар и така любим стил на детективските романи,              напомнящи Поаро,значи ще останете много доволни от тази поредица.
Повече за книгите :
Убийството на художника
Убийствено студена
Жестокият месец
И тук кориците много ми харесаха.На място и свързани със сюжета.Така най-обичам.
А най-хубавото е,че има още две,които ме очакват и доволно потривам ръце.











Може би най-човешката и разчустваща история обаче си остава тази на Нарине Абгарян.
"Три ябълки падната от небето" е истинска,затрогваща и много лесно четяща се.Никаква идея защо,но все едно отново държах в ръце "Железният светилник".Имаше нещо така мило познато и нашенско в стила на авторката.Много ми хареса и горещо винаги препоръчвам на познати и приятели,които си търсят история написана с душа и сърце.
Повече за книгата ТУК

По между другото ще вметна и двете книги на моята вечна любимка Сюзън Елизабет Филипс "Сияйна звезда" и "Героите са моята слабост".Има ли изобщо какво да коментирам за тях.Съшият страхотен стил.Няма книга от тази авторка,която аз да не заобичам.Искам да съм някоя от нейните героини.Съвсем сериозно!

И още има четящи приятели,но за тях ще си говорим друг път.Божее дано не е отново след половин година :)
А за сега се моля само да успявам да открадна време за четене

Набързо само ще ви спомена какво съм си запланувала за лятото.
Мартин Колев и неговите "Софийски магьосници".Да,българска е.Да,става въпрос за магьосници.Да,има размазваща корица.Да,приключенска е.И огромно ДА,защото ще се чете задължително!


Хайде и другите изкушения:





понеделник, 7 ноември 2016 г.

Reading challenge 2016 completed

Здравейте,booklovers!
Тази година моето Goodreads предизвикателство вместо 100-те задължитени заглавия,беше вместено само в 60.Още януари месец бях сигурна,че трябва да посвия малко очакванията,защото повечето време ще бъде отделено не на четене,а на памперси :)
Изненадващо обаче още днес,началото на ноември,гордо мога да заявя,че мисията е приключена!
Това е годината на препрочитането.За първи път ми се случва да изпитвам такова желание отново да се потопя в познатите светове.
Но нека ви споделя кои са моите фаворити от ново-прочетени заглавия от отминалите месеци в една мини класацийка,макар че всички от първото до шейсетото си заслужаваха!

  1. Сара Дж. Маас -Цялата поредица "Стъкленият трон"
  2. Мирослав Пенков-"Щъркелите и планината"
  3. Касандра Клеър-"Лейди Полунощ"
  4. Дж. К. Роулинг-"Хари Потър и Прокълнатото дете"
  5. Джени Колган -"Книжарница на колела"
  6. Фредрик Бакман -"Брит-Мари"
  7. Либа Брей-"Ясновидците"
  8. Сара Адисън Алън -"Изгубеното езеро"
  9. Дженифър Донъли-"Тези плитки гробове"
  10. Лия Флеминг -"Пощенската картичка"









неделя, 6 ноември 2016 г.

J.K. Rowling-"Harry Potter and the Cursed Child" / Дж. К. Роулинг-"Хари Потър и Прокълнатото дете"



За някои хора Хари Потър е религия,за други история,но за мен е детство.Моето.Вълнувам се като дете,че имам това продължение в ръцете си и YES,YES,YES,корицата е непроменена и изглежда изумително!!!Хубаво е да си припомня старите мечти да надяна разпределителната шапка и да чуя Hufflepuff.

Книгата дойде при мен в много подходящ момент.Самата аз дете,когато излязоха първите части,сега съм вече майка и няма как да не отбележа главната тема,около която се върти сюжета,а именно отношенията родител-дете.
Започнах да чета абсолютно на чисто,с изключение на едно ревю,на което хвърлих лек поглед.Не можах да се стърпя.Толкова ми е готино,че имам възможността вече като възрастен човек отново да се потопя в света на магията.Неусетно с мен са пораснали и така любимите ни герои,което ме накара да се почувствам комфортно и уютно.
И понеже то си е цяло изживяване,реших да го споделя с вас.

Моето приключение започна там,където и на Хари-гара Кингс Крос,но за мое огромно щастие не бях сама.Сутринта се събудих нахъсана,че книгата трябва да се разходи до това тематично място и това е.Нарамих пет месечната си дъщеря в слинга (разходка с бебе и количка из лондонския транспорт не е добра комбинация),опаковах огромната раница на гърба,пъхнах "Хари Потър и Прокълнатото дете" под мишница и потеглих с Пикадили лайн към въпросната магическа гара.Разбира се за компания забрах и моята майка,която нямаше търпение да види магическия пирон,магазин и изобщо така известното от книгите и филмите място.
В последствие озовали се в магазина на разочароващият отрицателен отговор дали имат случайно пръчки,които да накарат малката Еми да заспива на секундата,поне й купихме билет за Хогуортс,та като порасне,ако не й хареса в света на мъгълите със спокойно сърце да отпраши с влака към магията.

Въпреки огромното количество туристи и фенове на Хари,успяхме да се потопим в атмосферата и да разгледаме всичко прилежно.По рафтовете буквално можеш да откриеш от пиле мляко.Пръчки,бонбонки,шоколади,книги,талисмани,шах,книгоразделители,пуловери,плюшени играчки,плакати,бижута и още и още.Всичко,което се сетите за света на магията го има там.
И ние не се стърпяхме и нали сме си чревоугодници налетяхме на шоколадите и си тръгнахме с една торба от тях :)


Наистина е изживяваше и си заслужава посещението.Да не говорим,че често има някакви новости (понеже това не е първото ми посещение там).Този път беше наблегнато върху новият филм Fantastic Beasts and Where to Find Them,който излиза скоро.


А сега за книгата.
Първите две страници бяха странни.Бях толкова изненадана,че чак се страхувах да отгърна напред.Някакви безсмислени думи се подхвърляха на пред назад и бях изумена какво точно се случва.Но след точно една минута всичко се завъртя на 180 градуса и аз вече бях тотално влюбена в историята и буквално вдишвах страниците.Не знам дали има смисъл за вас и дали ви се е случвало,но е факт.Чудих се дали да го споделя изобщо,но мисля,че ако и на други читатели първите изречения им се видят малко не на място да не се отказват.НЕДЕЙТЕ!След това става страхотно.Сега си обяснявам тази аномалия с факта,че това не е обикновена книга,което между другото можеше да се очаква от Хари Потър!Кое ли при него е обикновено?Това е сценарии,а на мен за първи път ми се случва да чета подобно нещо.
Базирана на оригинална нова история от Дж. К. Роулинг, Джон Тифани и Джак Торн, Хари Потър и Прокълнатото дете е пиеса на Джак Торн. Това е и осмата история за „момчето магьосник“ и първата, представена официално на сцена. Това специално предварително издание на сценария прави продължението на приключенията на Хари Потър, неговото семейство и приятели достъпно за читателите навсякъде веднага след световната премиера на пиесата в лондонския театър „Уест Енд“ на 30 юли 2016 г.

Театралната постановка Хари Потър и Прокълнатото дете е продуцирана от Sonia Friedman Productions, Colin Callender и Harry Potter Theatrical Productions.
Та всичко започва от там,откъдето свърши-гара Кингс Крос.Вече пораснали,Хари,Рон,Хърмаяни и старите знайни герои като Малфой изпращат на свой ред децата си към любимия Хогуортс,но нищо не е същото.
Ако сте очаквали сина на Хари и Джени-Албус (или на кратко Ал) да бъде най-търсеното,готино и популярно момче на випуска си (е,аз със сигурност го очаквах),то ще се изненадате,защото нищо такова не се случва.Той е просто едно затворено и леко плахо момче,което всячески се стреми да излезе от сянката на родителите си.А не сме ли всички ние така?Малцина са тези,които бленуват да приличат на родители си.Повечето от нас израстват със свой характер,съдба и желания,толкова различни от техните,което неминуемо води до не един или друг сблъсък.
"Какво искаш да направя?Да омагьосам себе си да стана популярен?Да се пренеса с магия в нов дом?Да се трансфигурирам в по-добър ученик?Просто направи магия ,татко,и ме превърни в такъв ,какъвто искаш да бъда.И за двама ни ще е по-добре.Трябва да тръгвам.Да хвана влака.И да намеря приятеля си."

О,забравих да ви кажа.Не само че Ал не прилича по нищо на баща си Хари,а и вместо в Грифиндор,разпределителната шапка го изпраща в Слидерин,а най-добър приятел му става сина на Драко Малфой-Скорпиус.Леле,че яко!
Цели деветнадесен години са минали от битката на Хари с Волдемор и толкова много неща са вече различни.Самият Потър вече се е превърнал в улегнал мъж с професия-"Охрана на магическия ред".Всеки един от познатите ни герои е вече голям човек,загърбил детството и необмислено опасните приключения.
Ще успее ли Хари да достигне до своя по-малък син или разривът между тях ще става все по голям и непреодолим?
Каквото има да става,ще стане тук,според Роулинг.


"Не, не", отвърна Роулинг, запитана дали това е началото на нова глава от историята за Хари Потър. "Той преминава през много премеждия в двете постановки и мисля, че това е краят. Идва време на новото поколение", каза писателката и допълни, че е въодушевена от реализацията на "Прокълнатото дете", но "това е краят за Хари".

Има нови герои,много екшън,пътуване във времето,неочаквано прекрасни обрати и всичко,което може да се иска от една наистина добре написана история.
Много се забавлявах и изпитах такова удоволствие от тази книга,та мисля,че след някой и друг месец ще я прочета отново.

Чудесен завършек на историята и невероятен подарък да се завърна отново там,където се чувствах толкова щастлива като дете,четейки поредицата-в света на магията.

Препоръчвам ви я и с ръка на сърцето и ви казвам-четете,но е задължително преди това да сте се запознали и с останалите книги.
Наскоро се отвори тема за книгата пред една позната,която с махване на ръка ме отряза,че тя не се занимавала с Хари Потъровци и властелини-мластелини и не можела да се подложи на това мъчение!Господи,има ли хора,които наистина не са чели Хари Потър или такива,на които да не им е харесала?!?Но явно...Затова няма да бъда крайна и да кажа,че на 100% ще се влюбите в историята,но за себе си знам-моето сърце винаги ще принадлежи на Hufflepuff.

Ето още няколко прелестни и магически снимки.

Не стига,че си заобиколен от магията и от всяко ъгълче и рафтче изкачат разни прекрасни джунджурийки като перо за писане и променяща се чаша,а и с вдигането на погледа тавана те заслепява с прекрасност!


На касата зад продавачите всичко е пръчки и техните кутийки.




Вече си хапнах малко от шоколада и очаквам нещо магическо да ми се случи всеки момент.Хм,я чакайте.Струва ми се,че чувам тежки стъпки и хлопане по вратата.Може би е Хагрид.До скороооо! :) 

Искрено благодаря на издателство Егмонт,които ме направиха горд собственик на това копие!Страхотни сте.


неделя, 23 октомври 2016 г.

Лара Ейвъри-"За да си спомня" / Lara Avery -"The memory book"

Ей, пак ли забрави нещо? Погледни този списък: (всекидневно се обновява)
● Името ти е Саманта Агата Маккой. Или Сами за приятели и близки. Всъщност за един приятел – Мади, партньора ти по дебати. Не се възгордявай!
● Адски си падаш по Стюарт Шах. Той може и да се интересува от теб, но може и да не се интересува. Опитай да не се фокусираш твърде много върху това.
● Страдаш от рядка болест, наречена Нимън-Пик тип С, или просто НПС, която обърква доста неща (двигателните функции, съзнанието, каквото се сетиш друго). Най-лошото нещо на НПС, освен че е нелечима, е, че губиш паметта си.
● Тук си записваш всичко, защото, дори да има дни, които искаш да забравиш, ще имаш нужда да си спомниш. Никой не може да ти предскаже бъдещето ти, Сами. Само ти си способна на това.
Ти си аз!

* * *

Сами Маккой е момиче с ясна цел за бъдещето: да завърши първа във випуска си и да се измъкне по най-бързия начин от малкото градче, в което живее. Нищо няма да застане на пътя й – дори някаква генетична болест, за която докторите казват, че ще заличи спомените и здравето й.
Goodreads






Проглеждаме за света само веднъж,в детството.Всичко останало е памет.
Луиз Глюк

Издателство : Егмонт България
Страници:392

Сам,ах,Сам!Какво да ви кажа за нея?Тази мацка ме разби!
Сигурно сте забелязали как всички ние порим дните на живота,всеки ясно устремен към нещо,някого и на някъде,абсолютно убедени,че рано или късно ще стигнем там,забравяйки всъщност колко сме мънички,уязвими и чупливи.Изтласкваме на многооо заден план неоспоримия факт,че не сме безсмъртни и недостижими,защото не ни се иска да бъде така.
Но много често,някъде по пътя нещата се объркват жестоко и се налага да застанем очи в очи с грозната истина.Ако сме късметлии ще имаме години пълноценно изживян живот,който ще стопли последните ни дни с хубави и топли спомени.
За съжаление главната героиня в този роман е тотално
прецакана.Сериозно ви казвам.
Обикновена тинейджърка от малко градче в Америка,невзрачна,без кой знае какви приятели,външен вид или социален живот,силата на Саманта е нейният ум.Веднъж установила потенциала му,тя яко заляга над ученето,воденето на дебати и планирането на бъдеще,в което задължително учи в Нюйоркския университет,докато в своите ужасни нокти не я хваща безмилостната деменция.
За първи път в тази книга установих,че под тази на пръв поглед кратка и безобидна думичка не се крие само бавната и неминуема загуба на паметта,а и още куп страшни симптоми,които на края може да те оставят като "зеленчук",карайки тялото ти тотално да те предаде.
И вместо да бъде съсипана от факта,че паметта е най-силният й коз,а ще я изгуби постепенно,а в последствие най-вероятно и живота си,нейните притеснения са,че ще се загроби в университет,който не иска,ще се окаже на работа в ски курорта (в нейната уста това звучи като ада),ще пуши трева,ще ходи на църква и ще завъди цяло стадо кози и деца!Боже,ако беше някой друг,сигурно щеше да бъде целият самосъжаление и развалина,но не!Това момиче се бори,дори без да осъзнава силата си,като просто пренастройва живота си към новото положение,без кой знае какви драми и истерии.Тя просто не е drama queen,което страшно много ми допадна.Възхищавам се на героини,които са тотално различни от мен,давайки ми пример,на който бих могла да подражавам.Ако аз бях героиня в книга,щях да бъда от доста емоционалните.Сигурно първата половина на историята щях да се колебая между едно решение или друго,а в другата веднъж взела го,щях всячески да не го спазвам.Знам си се аз.


Превръщайки дните си в списък,който е адресиран до нейното бъдещо "Аз",Сам започва да си записва всеки ден и то не говорим за малки бележчици,а за цял роман.
Повярвайте ми,доста си я бива в това!


"Какво пречи и аз като Стивън Хокинг да вехна бавно ,блуждаейки наоколо в автоматична инвалидна количка,ръсейки гениални мисли с помощта на говорен синтезатор.
Ъфффф.Само мисълта за това ме кара да..."
Ето и един от тези луди списък/планове/роман:


Бъдещата Сам
*Подвизава се под името "Сам" или "Саманта";
*яде само ядки и горски плодове;
*носи очила с рамки по последен писък на модата(или може би лещи?);
*облича се с вталени костюми само в основни неутрални цветове,синьо или черно;
смее се рядко и винаги в ниския регистър;
*среща се всяка седмица на коктейли с група духовити и професионално издигнати жени;
*в леглото чете вестник "Ню Йорк таймс",облечена в мек бял халат;
*хората я разпознават по улиците и й казват,че нейната вестникарска колонка по въпросите на международното право е променила живота им.
Всеки има подобни лист планове за себе си,разликата е обаче,че Сам най-вероятно няма да може да ги изпълни.
Ох,това момиче е изключително целенасочено.Тя се бори винаги за победа,иска да бъде най-добрата.Иска да бъде изключителна.
Ами това беше поредния хубав роман за тази година,който излапах с кориците за отрицателно време.Надъхващ,емоционален (независимо какво твърди Сам),силен и много увлекателен.Малко ми напомни на Everything,everything от Nicola Yoon (Всичко, всичко - Никола Юн).Дори не искам да си представям какво ли би било,ако знаех,че някой ден ще изгубя всичките си спомени.Та това съм аз!Без тях бих била нищо.И колкото и да ми се искаше да се абстрахирам от героинята и да не се вкарвам в този адски сюжет,нямаше как да не се "пъхна в нейните обувки".Може би това прави книгата толкова силна.Кара ни да се замислим и да оценим повече това,което имаме-здравето.
И понеже едни от най-любимите ми филми и книги са тези,които са успели да ме разплачат и колкото повече са сълзите и бодването в сърцето,толкова по-доволна съм,тази книга ме остави емоционално разтърсена,но и доволна от прочитането й.

Специални благодарности на издателство Егмонт България за възможността да имаме тази книга на български и за предоставеното ми копие.
Това беше heartbreaking изживяване!



четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Ришел Мийд-"Бляскавият двор" / Richelle Mead-"The Glittering Court"




"Никога не бях имала намерение да отмъквам нечий чужд живот."

Издателство : Ciela

Страници :584

Още с първото си изречение "Бляскавият двор" ме спечели,освен разбира се с прекрасна

корица.I'm obsessed with how gorgeous this cover is!It's simply stunning!
Не бях сигурна какво да очаквам,понеже това е първата ми книга на Ришел Мийд (моля,не ме съдете прекалено строго) и знаех само,че всички са луди по поредицата й "Академия за вампири."
С любопитство се потопих в света на Аделейд и прекарах прекрасни мигове в компанията на това  така наивно,но мило момиче с добро и смело сърце.


"Никога не приемай за даденост,че ще трябва да следваш съдбата,която някой друг е планирал за теб."

Запознайте се със света на старата аристокрация-бални зали,перли,кристални полилеи и млади дами и кавалери с родословие,стигащо столетия назад във времето.Но какво се случва,когато няколко грешки на родителите й оставят младата потомка на Рупърт,графиня Аделейд без пукната пара?В плана на баба й стои единствено уреден брак с мъж въшлив с пари,но странен,скучен и малко луд.В стремежа си да  се спаси от подобна участ,младото момиче взима импулсивно решение,което ще я отведе към приключение,надхвърлящо всичко,което е очаквала,но ще й създаде и куп проблеми.Сменяйки мястото си със своята прислужница,тя се отправя на обучение в Бляскавия двор.Това е място,където младите дами от нисък произход се подготвят за бъдещи съпруги на мъжете оттатък морето.В страна наречена Адория-свят на бизнесмени и плантатори,но също така и на приключения.


Свикнала на спокоен и охолен живот,Аделейд тепърва ще се учи да оцелява далеч от сигурността на парите и името,което я е пазило досега в пашкула на семейството.

Загърбвайки всичко,което някога е била,тя приема новата си самоличност,която й спечелва нови приятелства,но и врагове.Но в името на анонимността си тя е готова на всичко.
В новото училище Аделейд среща Тамзин и Мира,които ще се превърнат в нейни най-добри приятелки и спътници в това не така лесно начинание да овладеят тънкостите на аристократичния живот и да открият идеалната партия за женитба.Под зоркото око на мистрес Мастърсън,тяхната учителка и отговорничка,младите момичета ще преминат през сериозно обучение и изпити,според които ще бъдат класирани под формата на скъпоценни камъни-рубин,гранат и др.Най скъпият-диаманта,ще има преимуществото за достъп до най-желаните ергени.


"Бляскавият двор"е женска,нежна и увлекателна история,която дойде тъкмо навреме за спокойните есенните слънчеви следобеди.Много лека и приятна,успя да ме очарова с вникването в детайли,по които имам слабост.Цялото това описание на бродерии,корсети,дантели и типично

дамски нещица ми беше много очарователно.

Ерес,другоземци,интриги и разбира се любов се нижеха страница след страница.

Нали не мислехте,че няма да има чаровен и неустоим мъж,който да обсебва мислите на главната героиня с любов,така забранена и невъзможна?


"Аланзиел и Деанзиел били първите,които се разбунтували.Влюбили се,но това не било позволено,не и за ангелите.От тях се очаквало да бъдат над човешките страсти,но любовта им била толкова огромна,че били готови да се опълчат на божиите и човешките закони.Урокс ги прокудил,а другите четири непокорни ангела скоро ги последвали.Отказали да затворят душите си за емоциите.Искали да приемат с отворени обятия чувствата в себе си и да научат смъртните да правят същото.Докато говореше,затаих дъх,несигурна какво чакам.Седрик посочи към луната:-Урос прогонил Аланзиел и Деанзиел не само от божествените селения,задето се поддали на страстите си.Били прогонени и от всяко друго селение.Тя е слънцето,а той луната,И никога не са заедно.Понякога,в подходящото време от денонощието,могат да се зърнат един друг някъде из небето.Нищо повече."
Хареса ми израстването на главната героиня.

От неопитно и наивно момиче,тя се превърна в жена,способна да отстоява своите убеждения,защитавайки желанията на сърцето,приятелите и стремежите си.Беше ми много приятна с голямото си и добродушно сърце.Нямаше никакво мислене и маене при нея.Още щом някоя идея се загнездеше в главата й,тази лудетина скачаше с главата напред да я осъществи.През цялото време ми се струваше,че това момиче слуша само сърцето си,изключвайки напълно главата и това адски много ми допадна.Go,girl!
Хареса ми,че книгата е част от поредица,като не е тайна,че си умирам за такива!Нямам търпение от издателство Ciela да се заемат с втората част-Midnight Jewel,която разказва за потайната и красива Мира.
Когато ви се дочете класически любовен роман,спокойно може да посегнете към "Бляскавият двор",като в него ще откриете всичко,което ви е нужно за едно приятно и отпускащо женско четиво.
Въпреки очакванията ми,действието се развиваше на повече от едно място,което не ми позволи да се отегча.Наистина се чете бързо и леко,като втората част беше много по-вълнуваща и интересна.Краят беше наситен с действие,което ме накара да излапам последните страници с настървение.
И понеже докато релаксирах с нея гледах първата серия от така очакваният нов сериал на HBO -Westworld (Гледайте го.Заслужава си!) с ненадминатият Антъни Хопкинс,в моето въображение Седрик и Аделейд придобиха образа на актьорите James Marsden и Evan Rachel Wood.Според мен доста си паснаха.




Благодаря на издателство Ciela за възможността да прочета книгата.Най-вече се доверих на преценката на Ria Naydenova,която се оказа също романтична душа :)Препоръчвам книгата само на такива ! 

Ето какво има да каже и самата Ришел Мийд за книгата :



четвъртък, 29 септември 2016 г.

NY Times by the book tag


Както споменах и предния път,не съм много по таговете,но има някои,които са изключение и ме карат да искам да отговоря.От скоро следя блога на една мацка-Mrs.MidnightReader,която пише доста готино и си откраднах от там NY Times by the book tag.Дано няма нищо напротив :)

1.Коя е книгата на нощното ти шкафче?
Сега сигурно ще ме помислите за абсолютно луда,но освен часовник,нощна лампа и бебефон, успях да намеря място и за "Брит-Мари беше тук" от Ф.Бакман,цялата поредица "Лунните хроники"(която съм чела,но в електронен вариант и понеже ми е любима,си я подарих и в хартиен и скоро ще препрочета) и "Невероятното странстване на Харолд Фрай" от Рейчъл Джойс.
Киндъла ми е зареден с последната част на Стъкленият трон-"Кралица на сенките"(която чета в момента),"Бляскавият двор"от Ришел Мийд и цялата поредица на "Братството на черния кинжал".Нощното ми шкафче е две педи :)Обичам да се събуждам с гледката на все още непрочетените ми съкровища!Действа ми зареждащо и релаксиращо.

2.Коя беше последната наистина добра книга, която прочете?
Невероятната история на нестинарите в "Щъркелите и планината" от Мирослав Пенков и
"Лейди Полунощ" на така любимата ми Касандра Клеър.

3.Ако можеш да срещнеш един автор – жив или мъртъв, кой би бил той? Какво би искал да знаеш?
Страшно много бих искала да познавам Емили Бронте,Чарлз Дикенс,Сюзън Елизабет Филипс и Сара Дж.Маас.Първите двама са отдавна починали,но книгите им са ме вълнували,трогвали и вдъхновявали не веднъж,а последните две мисля,че биха ми били страхотни приятелки.Готини мацки,с които да пием бира,да хапваме пица и да обсъждаме мъже,мода и всевъзможни щуротии без да спираме да се смеем.

4.Кои книги на рафта ти може да ни изненадат? 
Обичам да чета всичко,така че на моите рафтове се мъдрят какви ли не заглавия.Може би "Птиците умират сами".Има книги,които никога няма да видят ревю в този блог просто защото са толкова добри,че нямам думи за тях.Те са само в сърцето ми.
Може би и "Дневникът на един дръндьо",което е странно дори и за мен,но имаше времена,в които тази детска поредица наистина ме забавляваше от сърце,въпреки отдавна прехвърлените ми години за нея.

5.Как организираш своята библиотека?
Имам си някаква схема,която е трудна за разбиране.Не е нито по жанр,нито по цвят...Освен по автор,може би е и по харесване.На един рафт ще видите само заглавия,които са ми станали любими.Там няма място за разочарованията.Те са някъде най-долу.Така,че май от горе надолу от най-любими към такива,които не са ми харесали.Странно е,знам!

6.Коя е книгата, която искаш да прочетеш, но все още не си?Чувстваш ли се неудобно, че не си прочел някоя книга?
Ако трябва да взема само една от моят списък с 434 заглавия To-read,то ще бъде "Аз още броя дните" от Георги Бърдаров.Рядко нещо,което НАИСТИНА искам страшно много да прочета се задържа толкова дълго там.Тук говорим за случайност.Скоро ще бъде моя.
А за неудобство можем да говорим само ако е лично,иначе не се трогвам.Та лично ме засяга това,че не съм започнала поредицата на Касандра Клеър "Магистериум",защото съм си обещала да чета всичко де що излезе от нея.

7.Разочарование, надценена или просто лоша: коя е книгата, която си мислел, че ще харесаш, но не си? Коя е последната книга, която не успя да завършиш?

Ауч,това е болна тема.Не обичам да говоря и пиша за нещата,които не са ми харесали,но по принцип най-ме боли,когато е нещо,което буквално целия свят обича,а аз съм ... тотално разочарована.Например "Алена кралица" от Виктория Айвярд.Все още тъгувам за тази поредица и разминаването ни.Последно започнах "Куфарът на брат ми",но явно не е моето нещо,щом така си и стои до средата.

8.Какъв тип истории те влекат? Кои истории избягваш?
Умирам си за поредици и уютни истории.Ето някои от любимите ми автори на такива:Касандра Клеър,Брандън Сандерсън,Мариса Майер,Лейни Тейлър,Питър Брет,Сюзън Елизабет Филипс,Сара Дж.Маас и др.Избягвам книги,които ме депресират и които са предвидими.Идва момент,в който някои от историите започват да си приличат и започваш да отсяваш само различното.

9.Ако можеш да задължиш президента да прочете една книга, коя би била тя?
Хм,странен въпрос.Не обичам да налагам вкуса си на някого,камо ли да го задължавам,но ако реша да му препоръчам,би било "На Изток от Запада" от Мирослав Пенков.

10.Коя е следващата книга, която планираш да прочетеш?
Следващата красота ще бъде най-вероятно Ришел Мийд-"Бляскавия двор".



вторник, 27 септември 2016 г.

Happy birthday to me!




Ето,че неусетно мина още една година и вече съм на 28!

Щастлива съм,защото успях да запълня тези месеци със страхотни заглавия,които промениха мен и мирогледа ми.
Сега връщам лентата назад и виждам,че миналата година по това време съм била в компанията на "Миниатюристът","Влакът на сираците","Елантрис"и "Мис Перигрин". Прекрасни мигове!
Спомняте ли си ТОЗИ пост,в който споделих с вас така мечтаните глезотийки за книголюбители?Е,номер 1 е вече при мен.Това,което ме спираше да си поръчам чашата беше голямата доставка и точно когато се бях отказала,получих мейл,че Society 6 пускат промоция,в която само за този ден всичко е с безплатна доставка!Никакво двоумене!Всичко от магазина на evieseo е уникално.
Нямаше гаранция,че ще пристигне на време,но ето,че още в 8 сутринта си получих втория подарък.И да,точно толкова красива и нежна е,колкото изглежда!Така е с прекрасните неща.Случват се точни когато трябва.
Happy birthday to me !

понеделник, 26 септември 2016 г.

Сара Дж.Маас-"Огнената наследница"(Книга 3 от поредицата "Стъкленият трон"/ Sarah J. Maas -"Heir of Fire" (Book 3 Throne of Glass)

Една от най-добрите поредици,които някога съм чела!Казвам го с ръка на сърцето!
I’m so obsessed with this book!

Една изгубена принцеса войн,опитваща се да открие пътя към своето минало,за да съгради бъдеще,в което да се възкачи на престола като кралица.

"Те изгориха Еленорогия трон,Едион.Той вече не съществува.
-Тогава ще съградя нов от костите на враговете ни!"
Издателство Егмонт
Страници :560


Мнение за първата част :"Стъкленият трон"
Мнение за втората част: "Среднощна корона"

Въпреки,че тази трета част от поредицата за принцесата асасин отново се завърта около търсенето на ключовете на Уирда,действието ги поставя в основата,но някак в периферията на историята.
Надхитрена от Каол с цел да я предпази,който както винаги би преобърнал света си и жертвал всичко за нея,тя е изпратена по негова вина от краля в друга страна за да погуби тамошните владетели.Действието вече отчасти се пренася във Вендлин."Земя на митове и чудовища,на легенди и кошмари,придобили плът и кръв."
Но друга е целта на Селена.В стремежа си да открие повече за тайните ключове и да освободи Елве,позовавайки се на кръвната клетва,дадена на гроба на мъртвата й приятелка Нехемия,асасина се озовава впримчена в мрежите на леля си.Ако си мислите,че роднинската връзка между тях е в плюс за Селена,дълбоко грешите.Старата лошотия Майев,третата от сестрите Мора и Маб,от години точи нокти да улови момичето в своите нокти и планове и нищо хубаво не очаква Сардотиен от съюза,който се налага да сключи с нея в името на осъществяването на плановете си.По нейна воля момичето трябва да овладее магията в себе си,която тук вече не е заключена,а свободна да се излее на вън.
Обучение и още обучение очакват асасина.В началото ми стана малко досадно от идеята,че отново силен,храбър и несломим принц ще я обучава и тя в началото няма да се справя,но в един момент ще стане толкова добра,че ще стопи стената,която ги разделя и от двама студени непознати този съюз ще прерасне в нещо много повече...и бла бла бла.Още един Каол.Нямаше ли какво по оригинално да измисли Сара Дж.Маас?!?Защо й трябваше да повтаря историята от първата част?
Ноооо -да,има едно голямо НО,нещата се развиха иначе и аз бях леко казано доволна от развоя на нещата.Отново нищо от това,което си мислех не се случи!YEEES!
Отношенията й с Роуан надхвърлиха всичко,което бих могла да предположа.


"Огънят й дразнеше леда му,вятърът му танцуваше около жаравата й."
Източник

Да,наистина авторката е писала десет години историята на Селена и по мое мнение се е справила дяволски добре.Имам огромна слабост към подобен тип героини и това си е!Жалкото е,че рядко се откриват.Бих сравнила Селена само с Кару или Синдер.
Тъкмо си казвам,че вече познавам всички страни и маски,които асасина крие в себе си и показва в дадени ситуации и баааам виждам една нова и различна Селена-по-слаба,по-силна,по-ранима,по-съкрушена,по-непобедима,по-оцеляваща,по-борбена от когато и да било.Уж,пречупена,но не.
"Бе готова да го признае,но вече не знаеше коя,по дяволите,е.Знаеше само,че всеки,излязъл от бездната на отчаянието и скръбта,не е същият човек,паднал вътре.Това може би не бе лошо."
Източник

Вината и любовта,страхът и силата,магията и стремежа да я подтиска се блъскат и бушуват в нея с такава ярост,че заплашват да я унищожат.На края на деня,сама със себе си тя се превръща в едно деветнадесет годишно момиче,загубило своя дом и път.Heartbreaking!
И ако в предните книги съдбите на Дориан,Каол и Селена бяха преплетени в една нишка на разказа,то тук вече са напълно разделени и всеки един от тях се бори със собствените си демони.В живота и на тримата навлизат нови хора,които ще повлияят на бъдещето на историята.
Дориан среща лечителката Сорша с минало,забулено в тъга и тайни.Нова любов или съюзник ще види той в нейно лице?И докато магията струи от него и заплашва да го погълне,той трябва да направи своя избор.Верен ли ще остане на баща си и короната или...?
Каол пък се сблъсква с бунтовническото движение и братовчеда на Селена-Едион.Властен и зъл предател ли е той или съюзник срещу злото?
Обръща се и огромно внимание на споменатите в предната част вещици.Запознаваме се с тяхната йерархия,кланове и цели.Историята е съсредоточена върху Манон и нейният път към върха.Предводителка на тринадесетте,тя е силно вплетена в плановете на краля да пороби света.Постоянно се двоумях дали я харесвам или ненавиждам,но накрая тя наистина успя да спечели симпатиите ми.Тя и нейният уивърн (създание,което си представям доста близо до дракон) Абраксос направиха историята още по-вълнуваща и интересна.
И ако в началото на първата част бях объркана от сложните взаимоотношения на Селена с мъжете,то в края на третата продължавам да се чувствам по същия начин и да си нямам и на идея как ще се развият нещата за личния й живот (който хич не върви...да не кажа,че го няма никакъв).
Най-любимият ми нов персонаж в книгата беше Емрис.Той е възрастен полу-елф,работещ в кухнята,наричаш себе си пазител на приказките.Всяка вечер,когато вън вали (а и не само) той събира всички искащи да чуят историите му покрай горящата камина и дървената маса и разказва ли разказва стари забравени легенди за принцове.Толкова уютно!
-"Преди много години-започна Емрис,а гласът му заглуши барабанящия дъжд,гръмотевиците и припукващия огън,-когато на трона на Вендлин не е имало смъртни крале,феите все още ходели между нас.Някои били добри и справедливи,други-склонни да пакостят,а трети били по-черни и от най-тъмната нощ.
-Селена преглътна.Това бяха думи,изричани пред огнищата вече хилядолетия наред.В кухни като тази.Традиция."
И макар и уязвима,успяваме да видим Селена Сардотиен не веднъж в пълния й боен блясък.Страшно много се пристрастих към тази поредица и вече съм на последната излязла до тук книга на български-четвъртата част "Кралица на сенките",а петата на английски е вече факт-"Empire of storms".
Източник


В това ревю Сара Дж.Маас говори за последната изязла част от поредицата.Ahhhh супер забавна и готина!Доста се забавлявах и смях :) Wow she's amazing!






А от там не можах да спра ...Ако героите на Сара слушаха музика,Селена би харесвала Бритни Спиърс хахах не могаа !!! :) :) 



OMG щях да си изплюя кафето!!! Просто не мога да спра да се смея !I love her laugh!

Написва "Двор от рози и бодли" за 5 седмици,а от 16 годишна работи върху "Стъкленият трон".Идеята за героинята Селена идва от оригиналната приказка за Пепеляшка и момента,в който тя си тръгва от бала.Музиката,която озвучава този момент и реакцията на стражите и принца отприщват въображението на авторката и тя започва да гради предположения,които в последствие ще бъдат основа за първата книга,написана от нея.Защо реакцията на всички при напускането на Пепеляшка е толкова бурна.Ами ако тя е откраднала нещо и затова охраната реагира така?Ами ако иска да убие принца?Ами ако е асасин?И така след тези въпроси Селена се промъква в съзнанието на Сара и света на асасина избухва в главата й,карайки я да иска да опознае този нов герой и да разбере повече за нея.Да развие целият й потенциал.
Една от тайните на Сара е огледалото,което стои пред бюрото й вместо прозорец,който й действа разсейващо.Така слушайки класическа музика и представяйки си определена сцена,тя вижда  изражението на лицето и езика на тялото си.Това й помага да вникне по добре в героите,,които създава.

Като един 100% представител на зодия везни на ден поне по 2-3 пъти се изкушавам да похапна нещо сладичко и този път удоволствието от четенето 📖 е пълно с домашно направена панакота от любимия мъж!❤️